Пенсионерът като скрита лимонка на пазара на труда
Докато за множеството български работодатели служителите от категорията 50 плюс вече са си изиграли ролята и са непотребен товар, в бургаския цех " Победа " гледат от различен обществен ъгъл на белокосия си състав. " За компанията опитът на тези хора е безценен, години наред заводът ни е разчитал на тяхната подготовка. Те са с изградени трудови привички и са високоотговорни, познават в елементи производствения процес, знаят всички рецепти на фирмените произведения и предават знанията си на по-младите, на тия, които влизат за пръв път в цеховете. Затова и насърчаваме служащите ни, които навършват пенсионна възраст, в случай че се усещат добре и желаят да продължат да се трудят, да останат и отсега нататък измежду нас, на работните си места ", споделят от управлението на завода.
От 414 заети в бургаската бисквитена фабрика 28% са над 55-годишна възраст, а близо половината от работещите пенсионери са директно заети в индустриалния развой. Повечето са с по 20-30 години трудов стаж в цеховете, а рекордьорът по дълголетна трудова биография в основания преди 90 години цех е мъж с 47 години съзнателна работа зад гърба си. Бисквитената фабрика е първото му работно място, евентуално ще е и последното. Според статистиката на НОИ българите, които прибавят всеки месец към пенсията си и заплата, са 279 хиляди, а броят им през последните години непрестанно пораства. При повече от 2.1 млн. пенсионери делът на работещите измежду тях е незабележим. Но занапред би трябвало да пораства - и поради наклонността да се подвига възрастта за пенсия, и поради застаряването на нацията, и поради рецесията за фрагменти. Всичко това в европейските и националните тактики постоянно е облечено зад красиви заглавия за интензивно стареене, учене през целия живот и прочие, само че истината постоянно е доста по-прозаична - мизерни пенсии.
Точно това споделя и работничка във очевидно преклонна възраст, до момента в който зарежда чевръсто поточната линия за пакетиране с преди малко изпечените бисквити. Преходът към пенсионерския живот не е елементарен. Стандартът ти на живот внезапно пада, клатушкаш се по ръба на оцеляването. Българските пенсионери са най-бедните европейци и индексацията с по няколко лева годишно мъчно може да промени обстановката. А в последно време доста специалисти споделят, че работодателят също има полза да резервира тези кадри на работа. Според тях възрастните висококвалифицирани чиновници със непокътната продуктивност са едва употребен запас, а не просто тежест поради по-високите добавки за клас. С помощта на положителните си стари фрагменти бизнесът би могъл да попълни вакантните места, за които се опитва да притегли работна ръка от трети страни на Европейски Съюз. А по данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България сега стопанската система ни има потребност от 500 000 служащи и чиновници.
Мобилизирането на " пенсионерския запас " не е въпрос просто на предпочитание у двете страни. За да могат да разчитат и занапред на възрастния си личен състав, в цех " Победа " са пригодили производствения си развой към характерните за тях възрастови характеристики. Създали са специфична организация на работните им места. Съобразили са се с физическите им ограничения,
като са въвели ротационен принцип и щадяща работна среда
Що се отнася до желанието, Агенцията по заетостта откроява наклонност от ден на ден възрастни хора да търсят работа през бюрата по труда. Това съгласно специалистите на агенцията е и резултат от дейната им акция за активизиране на хората в пенсионна възраст, въпреки че към този момент броят им е напълно дребен. Статистиката сочи, че през първото полугодие на тази година средномесечно 2116 лица, придобили право на пенсия, са търсили късмет за претовареност посредством трудов медиатор. От тях 1121 души към този момент са намерили новото си работно място. Работодателите все по-често с ненаситност одобряват показаните им профили на лица в пенсионна възраст, считат от организацията. В част от случаите в поръчката си за свободно работно място от компаниите посочват дали вакантната позиция е подобаваща за пенсионер, за учащ се или лице с увреждане, само че пък това не лимитира шанса за кандидатстване на останалите, търсещи работа, означават трудовите медиатори.
Най-лесно на пазара на труда се реализират програмистите, експертите в региона на обработката на данни, електротехниците, операторите на машини, строителните служащи (арматуристи, кофражисти, зидари), медицинските експерти, животновъдите, шивачите. Готовност за практикуване на по-нискоквалифициран труд пък имат хората в малките обитаеми места и особено в районите с по-ниска икономическа интензивност. Те се насочват най-много към сезонните действия и сферата на преработвателната индустрия. Това важи и за тези, които са с ниска подготовка или нямат такава. По отношение на заплащането наблюдението на трудовия пазар показва, че няма диференциация според от осигурителния статус на работещия. Но пък тук би трябвало да се има поради фактът, че работещите пенсионери с скъпи умения имат опция за конкурентен избор.
Бизнесът признава, че е силно заинтересован от процесите на застаряването на нацията и увеличаващата се дълготрайност на активния трудов живот, само че в голяма част от компаниите липсват на практика принадлежности, посредством които тези процеси да бъдат ръководени. А пред тях е изправена освен българската реалност. Според прогнози на Департамента по стопански и обществени въпроси на Организация на обединените нации до 2050 година предлагането на работна мощ у нас се чака да намалее с около 40%. През 2060 година всеки трети българин към този момент ще е навършил пенсионна възраст. Затова и идващото огромно предизвикателство пред икономиката ще е да се засилват възрастните.
По тези въпроси Министерството на труда и обществената политика изготви национална тактика за деен живот на възрастните 2019-2030 година, а сега работна група от 85 специалисти в разнообразни области създава двугодишни планове за осъществяването й. Документът слага акцент върху пълноценното присъединяване на възрастните хора на трудовия пазар и в публичния живот. Авторите на тактиката са заложили 22 знака, групирани в четири области, които построяват дружно индекс на дейния живот на възрастните. Чрез него ще се мери неизползваният им потенциал за интензивно и здравословно стареене. Това пък означава възрастният човек да е производителен, да има почтени приходи и качество на живот и да се радва на положително здраве - с други думи, да се промени общественият модел на обществото.
Според създателите на стратегията хората от третата възраст биха могли да се впишат в пазара на труда с
пригаждане на работното време и работното място
към потенциала им и според това къде ще са най-ефективни. Те биха могли да работят като консултанти, да предават опита си на начинаещите, на младите. Могат да създават например чиста селскостопанска продукция и да я излагат на фермерските пазари, които в този момент се броят на пръсти. Възрастните биха могли да се включат интензивно и в развиването на селския туризъм. Работодателите пък биха могли да употребяват капацитета им, като ги обучат за работа с осведомителните технологии и автоматизираното произвеждане, да актуализират квалификацията им.
Покрай демографската рецесия, от която са наранени всички страни, конкуренцията сред тях за работна мощ отсега нататък ще бъде извънредно висока, а държави като България ще са в извънредно неподходящо състояние. Причината за това е незадоволително високият темп на развиване на стопанската система ни, регистрират от Българската стопанска камара. Въпросът е извънредно сериозен, защото демографската рецесия ще рефлектира отрицателно и върху осигурителната и пенсионната система. Затова адекватната позиция и навременните дейности както на страната, по този начин и на работодателските и синдикалните организации, са извънредно значими, акцентират от съюза на работодателите. За да могат да се въведат различни гъвкави форми на претовареност, в това число и такива, които да уголемяват приложеното поле на груповото преговаряне, е належащо да се обмислят и законодателни промени.
В момента работодателите приготвят план с съответни ограничения по използването на Европейското самостоятелно съглашение за интензивно стареене и междупоколенчески метод, подписано от обществените сътрудници на европейско равнище през 2017 г. Като единствен член от България на най-голямата европейска бизнес конфедерация BusinessEurope БСК е ангажирана в прилагането на рамковото съглашението в България, което слага акцент върху създаването и реализирането на ограничения на национално, секторно и фирмено ниво. В рамките на това споразумение ще се изследват поколенческите характерности на работната мощ, районната демография на работната мощ по браншове, характерните потребности на заетите лица с хронични болести. На тази база обществените сътрудници ще формулират прагматични и работещи решения за изискванията на българската стопанска система и характерните проблеми на българските предприятия във връзка с дейното стареене и междугенерационния метод, които да бъдат внедрени в практиката както посредством потребление на механизмите на груповото договаряне, по този начин и на равнище дружество, показват от БСК.
---
Среброкосата стопанска система
Докато у нас на този стадий всичко е в условно наклонение, другите страни на Европейски Съюз към този момент имат добри практики в тази тенденция. Швеция е измежду страните в света с най-застаряващо население дружно с Япония, Германия и други. Тяхната политика за деен живот на възрастните употребява като инструмент така наречен споделено работно място, коментира някогашният обществен министър Иван Нейков и шеф на Балканския институт по труда и обществената политика. За да се съобразят с физическите предели на напредналата възраст и да продължат да развиват обществения им потенциал, шведите променят модела на работа на възрастния служащ. Той работи четири часа дневно това, което цялостен живот е правил, а през останалото време предава многогодишния си опит и ноу-хау на предприятието на младия работник, който един ден ще застане на неговото място.
Япония, страната с най-голямата междинна дълготрайност на живота, стартира да мисли още през 70-те години на предишния век по какъв начин да удължи престоя на трудовия пазар на хората в пенсионна възраст. През 1974 година в Токио се основават първите " сребърни " центрове на човешките запаси, ориентирани особено към възрастните. Центровете търсят уместно работно място за тях измежду работодателите от неправителствените организации и обществения бранш, поемат всички бюрократични функционалности, само че и заплащането на възрастния служащ. Днес в Страната на изгряващото слънце има хиляди такива центрове, които менажират работата на към 2 млн. възрастни японци, които упражняват труд в парковете, в региона на рекламата, в разнообразни културни институции, в административното обслужване...
Холандците пък създават така наречен поколенчески пакт, който дава опция на хората да продължат да работят на едно работно място дружно с човек до 35-годишна възраст. Възрастният работи на 60% от общоприетото работно време, а получава 80% от заплатата за цялостен работен ден. Свободните часове се дават на младите. Така през поколенческия пакт се съхранява капацитетът на възрастния и се намалява младежката безработица.
----
Българският пенсионер е най-болният европеец
Според проучване на " Евробарометър " младите български пенсионери са на 20-о място в Европейски Съюз по претовареност, т.е. не сме в нормалното си място на дъното на общността. Много неприятно се представяме обаче във връзка с заетостта на хората на 65-69 години. Едва 9% от българите в тази възрастова група работят, до момента в който в Естония този дял е 26.5%, а в Румъния – 19.2%. Обяснението е просто - българският пенсионер е измежду най-болните в Европейски Съюз. А дейното остаряване означава, преди всичко, човек да се радва на положително здраве, за да е продуктивен, да има почтени приходи и качество на живот. Лошият здравен статус на третата генерация у нас ни слага на 26-о място измежду страните - членки на Европейския съюз. Хората над 55 години у нас по-рядко вървят на профилактични прегледи спрямо връстниците си от останалите страни от общността, а в положително психологично здраве са едвам 52.6% от българите при 63.9% за останалите страни - членки на Европейски Съюз. В същото време българският пенсионер е част от маргиналните пластове на обществото ни, а с това условията, на които би трябвало да отговори бъдещата политика за деен живот на възрастните, стават още повече. На този стадий у нас няма такава политика или, в случай че я има, тя работи извънредно неефективно.
От 414 заети в бургаската бисквитена фабрика 28% са над 55-годишна възраст, а близо половината от работещите пенсионери са директно заети в индустриалния развой. Повечето са с по 20-30 години трудов стаж в цеховете, а рекордьорът по дълголетна трудова биография в основания преди 90 години цех е мъж с 47 години съзнателна работа зад гърба си. Бисквитената фабрика е първото му работно място, евентуално ще е и последното. Според статистиката на НОИ българите, които прибавят всеки месец към пенсията си и заплата, са 279 хиляди, а броят им през последните години непрестанно пораства. При повече от 2.1 млн. пенсионери делът на работещите измежду тях е незабележим. Но занапред би трябвало да пораства - и поради наклонността да се подвига възрастта за пенсия, и поради застаряването на нацията, и поради рецесията за фрагменти. Всичко това в европейските и националните тактики постоянно е облечено зад красиви заглавия за интензивно стареене, учене през целия живот и прочие, само че истината постоянно е доста по-прозаична - мизерни пенсии.
Точно това споделя и работничка във очевидно преклонна възраст, до момента в който зарежда чевръсто поточната линия за пакетиране с преди малко изпечените бисквити. Преходът към пенсионерския живот не е елементарен. Стандартът ти на живот внезапно пада, клатушкаш се по ръба на оцеляването. Българските пенсионери са най-бедните европейци и индексацията с по няколко лева годишно мъчно може да промени обстановката. А в последно време доста специалисти споделят, че работодателят също има полза да резервира тези кадри на работа. Според тях възрастните висококвалифицирани чиновници със непокътната продуктивност са едва употребен запас, а не просто тежест поради по-високите добавки за клас. С помощта на положителните си стари фрагменти бизнесът би могъл да попълни вакантните места, за които се опитва да притегли работна ръка от трети страни на Европейски Съюз. А по данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България сега стопанската система ни има потребност от 500 000 служащи и чиновници.
Мобилизирането на " пенсионерския запас " не е въпрос просто на предпочитание у двете страни. За да могат да разчитат и занапред на възрастния си личен състав, в цех " Победа " са пригодили производствения си развой към характерните за тях възрастови характеристики. Създали са специфична организация на работните им места. Съобразили са се с физическите им ограничения,
като са въвели ротационен принцип и щадяща работна среда
Що се отнася до желанието, Агенцията по заетостта откроява наклонност от ден на ден възрастни хора да търсят работа през бюрата по труда. Това съгласно специалистите на агенцията е и резултат от дейната им акция за активизиране на хората в пенсионна възраст, въпреки че към този момент броят им е напълно дребен. Статистиката сочи, че през първото полугодие на тази година средномесечно 2116 лица, придобили право на пенсия, са търсили късмет за претовареност посредством трудов медиатор. От тях 1121 души към този момент са намерили новото си работно място. Работодателите все по-често с ненаситност одобряват показаните им профили на лица в пенсионна възраст, считат от организацията. В част от случаите в поръчката си за свободно работно място от компаниите посочват дали вакантната позиция е подобаваща за пенсионер, за учащ се или лице с увреждане, само че пък това не лимитира шанса за кандидатстване на останалите, търсещи работа, означават трудовите медиатори.
Най-лесно на пазара на труда се реализират програмистите, експертите в региона на обработката на данни, електротехниците, операторите на машини, строителните служащи (арматуристи, кофражисти, зидари), медицинските експерти, животновъдите, шивачите. Готовност за практикуване на по-нискоквалифициран труд пък имат хората в малките обитаеми места и особено в районите с по-ниска икономическа интензивност. Те се насочват най-много към сезонните действия и сферата на преработвателната индустрия. Това важи и за тези, които са с ниска подготовка или нямат такава. По отношение на заплащането наблюдението на трудовия пазар показва, че няма диференциация според от осигурителния статус на работещия. Но пък тук би трябвало да се има поради фактът, че работещите пенсионери с скъпи умения имат опция за конкурентен избор.
Бизнесът признава, че е силно заинтересован от процесите на застаряването на нацията и увеличаващата се дълготрайност на активния трудов живот, само че в голяма част от компаниите липсват на практика принадлежности, посредством които тези процеси да бъдат ръководени. А пред тях е изправена освен българската реалност. Според прогнози на Департамента по стопански и обществени въпроси на Организация на обединените нации до 2050 година предлагането на работна мощ у нас се чака да намалее с около 40%. През 2060 година всеки трети българин към този момент ще е навършил пенсионна възраст. Затова и идващото огромно предизвикателство пред икономиката ще е да се засилват възрастните.
По тези въпроси Министерството на труда и обществената политика изготви национална тактика за деен живот на възрастните 2019-2030 година, а сега работна група от 85 специалисти в разнообразни области създава двугодишни планове за осъществяването й. Документът слага акцент върху пълноценното присъединяване на възрастните хора на трудовия пазар и в публичния живот. Авторите на тактиката са заложили 22 знака, групирани в четири области, които построяват дружно индекс на дейния живот на възрастните. Чрез него ще се мери неизползваният им потенциал за интензивно и здравословно стареене. Това пък означава възрастният човек да е производителен, да има почтени приходи и качество на живот и да се радва на положително здраве - с други думи, да се промени общественият модел на обществото.
Според създателите на стратегията хората от третата възраст биха могли да се впишат в пазара на труда с
пригаждане на работното време и работното място
към потенциала им и според това къде ще са най-ефективни. Те биха могли да работят като консултанти, да предават опита си на начинаещите, на младите. Могат да създават например чиста селскостопанска продукция и да я излагат на фермерските пазари, които в този момент се броят на пръсти. Възрастните биха могли да се включат интензивно и в развиването на селския туризъм. Работодателите пък биха могли да употребяват капацитета им, като ги обучат за работа с осведомителните технологии и автоматизираното произвеждане, да актуализират квалификацията им.
Покрай демографската рецесия, от която са наранени всички страни, конкуренцията сред тях за работна мощ отсега нататък ще бъде извънредно висока, а държави като България ще са в извънредно неподходящо състояние. Причината за това е незадоволително високият темп на развиване на стопанската система ни, регистрират от Българската стопанска камара. Въпросът е извънредно сериозен, защото демографската рецесия ще рефлектира отрицателно и върху осигурителната и пенсионната система. Затова адекватната позиция и навременните дейности както на страната, по този начин и на работодателските и синдикалните организации, са извънредно значими, акцентират от съюза на работодателите. За да могат да се въведат различни гъвкави форми на претовареност, в това число и такива, които да уголемяват приложеното поле на груповото преговаряне, е належащо да се обмислят и законодателни промени.
В момента работодателите приготвят план с съответни ограничения по използването на Европейското самостоятелно съглашение за интензивно стареене и междупоколенчески метод, подписано от обществените сътрудници на европейско равнище през 2017 г. Като единствен член от България на най-голямата европейска бизнес конфедерация BusinessEurope БСК е ангажирана в прилагането на рамковото съглашението в България, което слага акцент върху създаването и реализирането на ограничения на национално, секторно и фирмено ниво. В рамките на това споразумение ще се изследват поколенческите характерности на работната мощ, районната демография на работната мощ по браншове, характерните потребности на заетите лица с хронични болести. На тази база обществените сътрудници ще формулират прагматични и работещи решения за изискванията на българската стопанска система и характерните проблеми на българските предприятия във връзка с дейното стареене и междугенерационния метод, които да бъдат внедрени в практиката както посредством потребление на механизмите на груповото договаряне, по този начин и на равнище дружество, показват от БСК.
---
Среброкосата стопанска система
Докато у нас на този стадий всичко е в условно наклонение, другите страни на Европейски Съюз към този момент имат добри практики в тази тенденция. Швеция е измежду страните в света с най-застаряващо население дружно с Япония, Германия и други. Тяхната политика за деен живот на възрастните употребява като инструмент така наречен споделено работно място, коментира някогашният обществен министър Иван Нейков и шеф на Балканския институт по труда и обществената политика. За да се съобразят с физическите предели на напредналата възраст и да продължат да развиват обществения им потенциал, шведите променят модела на работа на възрастния служащ. Той работи четири часа дневно това, което цялостен живот е правил, а през останалото време предава многогодишния си опит и ноу-хау на предприятието на младия работник, който един ден ще застане на неговото място.
Япония, страната с най-голямата междинна дълготрайност на живота, стартира да мисли още през 70-те години на предишния век по какъв начин да удължи престоя на трудовия пазар на хората в пенсионна възраст. През 1974 година в Токио се основават първите " сребърни " центрове на човешките запаси, ориентирани особено към възрастните. Центровете търсят уместно работно място за тях измежду работодателите от неправителствените организации и обществения бранш, поемат всички бюрократични функционалности, само че и заплащането на възрастния служащ. Днес в Страната на изгряващото слънце има хиляди такива центрове, които менажират работата на към 2 млн. възрастни японци, които упражняват труд в парковете, в региона на рекламата, в разнообразни културни институции, в административното обслужване...
Холандците пък създават така наречен поколенчески пакт, който дава опция на хората да продължат да работят на едно работно място дружно с човек до 35-годишна възраст. Възрастният работи на 60% от общоприетото работно време, а получава 80% от заплатата за цялостен работен ден. Свободните часове се дават на младите. Така през поколенческия пакт се съхранява капацитетът на възрастния и се намалява младежката безработица.
----
Българският пенсионер е най-болният европеец
Според проучване на " Евробарометър " младите български пенсионери са на 20-о място в Европейски Съюз по претовареност, т.е. не сме в нормалното си място на дъното на общността. Много неприятно се представяме обаче във връзка с заетостта на хората на 65-69 години. Едва 9% от българите в тази възрастова група работят, до момента в който в Естония този дял е 26.5%, а в Румъния – 19.2%. Обяснението е просто - българският пенсионер е измежду най-болните в Европейски Съюз. А дейното остаряване означава, преди всичко, човек да се радва на положително здраве, за да е продуктивен, да има почтени приходи и качество на живот. Лошият здравен статус на третата генерация у нас ни слага на 26-о място измежду страните - членки на Европейския съюз. Хората над 55 години у нас по-рядко вървят на профилактични прегледи спрямо връстниците си от останалите страни от общността, а в положително психологично здраве са едвам 52.6% от българите при 63.9% за останалите страни - членки на Европейски Съюз. В същото време българският пенсионер е част от маргиналните пластове на обществото ни, а с това условията, на които би трябвало да отговори бъдещата политика за деен живот на възрастните, стават още повече. На този стадий у нас няма такава политика или, в случай че я има, тя работи извънредно неефективно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ